Повдигане на завесата над спонсорството от тютюневи компании и съвместни действия за следване международните и български норми, които диктуват забраната му, събра представители на държавни и международни институции и граждански организации. Световната здравна организация, Министерство на здравеопазването и гражданската Коалиция за живот без тютюнев дим съорганизираха стратегическа работна среща в Централния дом на архитектите в София. На срещата беше предложено създаването на междуведомствена работна група по въпроси, свързани с контрола на тютюна в подкрепа на общественото здраве.
Рамкова конвенция за контрол на тютюна, чл. 13 (РККТ) нарежда пълна забрана на спонсорството от страна на тютюневи компании сред ефективните мерки за намаляване разпространението на тютюнопушенето. Като страна по Конвенцията, България се е ангажирала да приложи тази мярка в подкрепа на общественото здраве, посочи Д-р Скендер Сила, представител за България на СЗО.
Министерството на образованието и науката не приема нито спонсорство, нито реклама от тютюневи компани, заяви Деница Сачева, заместник-министър на образованието и науката. “Политиката ни е на твърда превенция на тютюнопушенето”, категорична беше Сачева. Министерството ще си сътрудничи по превенцията на тютюнопушенето, както с отговорните институции, така и с неправителствения сектор, увери Сачева.
Според представено на срещата изследване, България не следва насоките на РККТ, а отговорните институции си “прехвърлят топката” за изпълнението им, заяви д-р Маша Гавраилова, председател на сдружение “България без дим”. Понятието за “спонсорство на тютюн” не е ясно дефинирано в националното законодателство, което създава предпоставки за недоразумения. В международното право то се отнася до ограничаване на спонсорство от тютюневи компании, твърдят авторите. Неясна е връзката му със законодателната рамка около корпоративната социална отговорност, съгласиха се участниците.
“Малцина знаят какво е спонсорство от тютюневи компании и защо се препоръчва ограничаването му, а още по-малко от тях имат желание или възможност да предприемат нещо”, заяви д-р Павел Антонов, Управляващ редактор и експерт на фондация “БлуЛинк”.
Участниците в срещата се запознаха с различни примери на необезпокоявано спонсорство от тютюневи компании за благотворителни и неправителствени организации, въпреки че насоките към чл. 13 от РККТ изрично изключват “социално отговорни” тютюневи бизнес практики с принос към други организации. Публичното представяне на такава информация трябва да е забранено, освен за целите на корпоративни отчети или необходимата бизнес администрация, тъй като ефектът отново може да бъде промотиране на тютюневи продукти или употребата им, припомни д-р Михаил Околийски от офиса на СЗО в България.
На практика в България спонсорството все още е разрешено, освен за радио и телевизионни предавания или събития и дейности, които имат трансгранично въздействие. Няма ограничения за спонсорство на събития. По този начин България не следва препоръките и духа на РККТ за ограничаване на спонсорството, предупреди д-р Гергана Гешанова, председател на Коалицията за живот без тютюнев дим. Според СЗО, за да демонстрира, че напълно забранява всички форми на спонсорство, всяка страна трябва да е въвела забрани:
● на всяка форма на подпомагане (финансова или друга) на каквото и да е събитие, дейност или човек;
● на публичността на финансиране или друго спонсорство от страна на тютюневата индустрия на събития, дейности или личности;
● на дейности в рамките на корпоративна социална отговорност (КСО);
● за публично разгласяване на дейности по КСО от страна на тютюневи компании/тютюневата индустрия;
● за други участници, различни от тютюневите компании/тютюневата индустрия, да разгласяват публично дейности от КСО на тютюневи компании.
Правото на ЕС е транспонирано в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСТИ) през 2004 и 2016 г. Точка 34 от § 1 на Допълнителните му разпоредби дефинира “спонсорство” като “всяка форма на публичен или частен принос към осъществяването на мероприятие, дейност или насочен към лице, който има за цел или за свой пряк или непряк резултат популяризирането на тютюнево изделие и/или свързано с него изделие.” Общото понятието за “спонсорство” се интерпретира от счетоводните норми единствено като форма на реклама, което създава неяснота в интерпретацията, предупредиха експертите.
Други фактори, способстващи спонсорството от тютюневи компании, според участниците, включват: недостатъчен капацитет, за да приведе в действие насоките на РККТ; силно влияние на тютюневата индустрия върху вземането на политически решения; отслабена способността на медиите да информират гражданите за нарушените им права; и ниско гражданско разбиране на проблема. “В обществото надделява комуникационен дискурс, който подценява обществения и здравен интерес пред печалбите на индустрията”, обясни Антонов.
Участниците обсъдиха възможни последващи стъпки за подобряване на законодателството, регламентиране на точните отговорности на МЗ и останалите институции, повишаване на гражданско разбиране въз основа на задълбочена анализ на проблемите, причинявани от спонсорство от тютюневи компании.