Една хронична криза, отлагана с години, все по-ясно се очертава като спешен обществен и политически проблем – никотиновата зависимост в България. На фона на институционално бездействие, неприлагане на съществуващото законодателство и системен лобистки натиск от страна на тютюневата индустрия, страната ни продължава да плаща висока цена: близо 20 000 преждевременно загубени животи годишно и тревожно високи нива на употреба на тютюневи и никотинови изделия сред младите хора. Данните на Световната здравна организация за пореден път показват, че цяло ново поколение е въвлечено още в ранна възраст в зависимост, чиито социални, здравни и икономически последици засягат не само отделния човек, но и обществото като цяло.
Именно в този контекст миналата седмица Коалицията за живот без тютюн и никотин „КАЖЕТЕ НЕ“, в партньорство с офиса на Световната здравна организация в България, организира кръгла маса за спешно противодействие на никотиновата криза. Събитието се проведе в пресклуба на БТА и събра представители на СЗО, сред които Кристина Мауер-Щендер, както и експерти и изследователи – гл. ас. д-р Димитър Събев от БАН, д-р Гергана Гешанова и д-р Маша Гавраилова от „КАЖЕТЕ НЕ“. В залата присъстваха и взеха активно участие в дискусията представители на институции, научната и здравната общност, както и на гражданския сектор, които поставиха на една маса ключовите въпроси, от години отлагани от държавата – от икономическата тежест на тютюневата зависимост за българските домакинства, през системното вмешателство на индустрията в училищата, медиите, здравеопазването и не на последно място в политиката, до липсата на ефективен контрол, реално прилагане на законовите забрани и разрастването на практически неконтролирани нови никотинови продукти, целенасочено насочени към деца и подрастващи.
Така чрез експертните презентации и дебата между участниците се разкрива не само мащабът на проблема, но и конкретните възможности България да излезе от порочния кръг на бездействие и да постави общественото здраве над корпоративните интереси. По-долу представяме избрани акценти и актуални данни, които подкрепят изложеното дотук и ясно показват реалността, която твърде често избягваме да назовем и за която отказваме да поемем отговорност.
Кристина Мауер-Щендер, директор на офиса на Световната здравна организация в България (София) и програмен мениджър в Регионалния офис на СЗО за Европа (Копенхаген), представи стряскащи данни за България в сравнение с останалите държави от Европейския регион.
Страната ни е на последно място, заедно със Северна Македония и Сърбия, по дял на пушещи и употребяващи никотинови продукти сред младежите на 15 и повече години. Тревожната тенденция е, че броят на пушачите и потребителите на никотин продължава да нараства, при положение че тези продукти днес са по-достъпни ценово в сравнение с 2014 година. Това е ясно доказателство, че институциите, регулациите и контролът не работят — нито се подобряват в какъвто и да било смисъл.
И не на последно място — всеки пети мъж в България умира вследствие на тютюнопушене или причини, свързани с никотинова зависимост, факт ясно илюстриран в инфографиката от презентацията по-долу.
Кристина Мауер продължи, като постави остро въпроса за държавната отговорност и конкретните действия по отношение на новите никотинови продукти, които са изцяло позиционирани — както маркетингово, така и продуктово — към малолетни и деца. Цветовете, вкусовете и начинът на употреба ясно показват тази цел, на фона на пълната липса на визия, план, диалог или официална позиция по темата от страна на институциите и политическата класа.
Към всички тези факти се добавят и последните изследвания на д-р Димитър Събев — наш дългогодишен сътрудник и експерт в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (ИИИ-БАН). Чрез прецизен анализ и ясни разчети той показва (синтезирани в презентацията му), че през последните години „цигарите са по-евтини, а доходите — по-високи“. В резултат на това, за средностатистическото българско домакинство разходите за цигари отстъпват единствено на тези за храна, транспорт, алкохол и ресторанти.
Всички останали ключови сфери — здраве, образование, културен отдих и спорт, както и жилище — остават на заден план, изпреварени от никотиновата зависимост, въпреки решаващото им значение за благополучието на всяко семейство. Изводите и коментарите бяха активно дискутирани в залата и са илюстрирани и на слайда по-долу.
Д-р Димитър Събев постави и един от най-ключовите въпроси в дебата за контрола върху тютюна и никотиновите продукти: защо политическата класа и управляващият режим целенасочено поддържат данъчните задължения под минималните европейски изисквания и защо интересите на тютюневата индустрия продължават да бъдат поставяни на първо място?
Защо здравето на обществото и реалните приходи за държавния бюджет — изчислени на милиарди левове допълнителни постъпления — остават невидими, нечути и неизречени, въпреки че са резултат от изключително строг иконометричен модел?
Отговори, които, както се осмелиха да заявят някои от участниците в залата, вероятно трябва да бъдат търсени в съда.
Не по-малко важна беше и темата за системното вмешателство на тютюневата индустрия в българските институции. Тя беше ясно илюстрирана чрез световния доклад Global Tobacco Industry Interference Index (Global Tobacco Index), както и чрез скандалните разкрития за директното навлизане на „Филип Морис“ в класните стаи на редица български училища.
По този въпрос Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването нямат официална позиция — а „институционално бездействие“ вече звучи по-скоро като оправдание, отколкото като провал, упрек или призив за действие. Докога?
България заема 72-ро място сред 100 държави, включени в проучването, като в рамките на две години след предходното издание не е отчетена нито една реална стъпка напред. От трибуната д-р Маша Гаврилова цитира член 5.3 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО, който гласи: „При разработването и прилагането на политики за обществено здраве по отношение на контрола на тютюна, страните-членки трябва да предприемат мерки за защита на тези политики от търговските и други интереси на тютюневата индустрия, при спазване на националното законодателство.“
В българския контекст този текст звучи почти абсурдно, защото — казано без заобикалки — липсват както реална отговорност, така и политическа воля за прилагането му. Начинът, по който тютюневите компании лансират подвеждащи твърдения пред медиите, науката и държавното управление относно новите нагреваеми тютюневи, вейпинг и орални никотинови изделия, е още един тежък проблем, останал в институционална безтегловност.
Диалогът с парламентарните комисии по здравеопазване и финанси буксува, а заявените ограничения и забрани за вейпове на практика остават само илюзия.
Пълният доклад за България 2025 e достъпен на нашия сайт както на български, така и на английски език, за глобален преглед и сравнение. Всеки, който желае да „свери часовника“ си относно проблемите и предизвикателствата пред никотиновата епидемия, може да го направи свободно.
Това лято сменихме името си на „КАЖЕТЕ НЕ“ – коалиция за живот без тютюн и никотин, и бием ТРЕВОГА в края на 2025 година. Пипалата на октопода на тютюневата индустрия се провират навсякъде — все по-настойчиво, по-залепващо и по-агресивно, докато държавата ни, България, остава в плен на бездействие и безпомощност, неспособна да приеме и приложи закони, които да защитят обществения интерес.
Не е обществен интерес близо 40% от българите да пушат, нито това да се представя като нещо „нормално“. Нормализирането на зависимостта не е свобода на избор, а отказ от отговорност към здравето, живота и бъдещето на обществото.
Д-р Гергана Гешанова успя да синтезира в презентацията си всичко онова, което днес не се случва, но е необходимо, за да направим крачка напред по отношение на здравето и благоденствието на нашите деца — поколението, което ще живее с последиците и ще съди нашето бездействие, ако продължим по този път. Презентацията ѝ е кратка, ясна в целите за действия и без „ако“. Тя дава директни отговори на всички проблеми и ясно показва, че всичко зависи от политическата воля три ключови закона да бъдат поправени и предефинирани така, че обществените интереси да бъдат поставени над пазарните, а здравето на обществото — над печалбите на тютюневата индустрия – отговорност, която беше поета още в деня, когато Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО беше ратифицирана преди 20 години, но до днес остава неизпълнена.
Всичко това е възможно, постижимо и въпрос на действия и на едно ясно: КАЖЕТЕ НЕ!
