Пълната забрана за пушене на обществени места беше приета в България през 2012 г., но не се прилага достатъчно ефективно, поради липса на политическа воля и пробойни в законодатеството. Текстовете на съществуващите закони са неясни, липсват ключови дефиниции, а прилагането от страна на контролните органи е ограничено. От приемането на пълната забрана до сега, наблюдаваме постоянен натиск и влияние от страна на тютюневата индустрия и нейните поддръжници сред законодателната и изпълнителната власт.
Рекламата на тютюневи изделия е забранена в печатните и електронните медии, но външната реклама, както и рекламата в местата за продажба на тютюневи изделия, както и излагането им са все още разрешени. Директно вмешателство от страна на тютюневата индустрия доведе до това законопроект за забрана на рекламата, промоцията и спонсорството на тютюневи изделия у нас да бъде изтеглен от вносителя само седмица по-късно.
Министерството на финансите шокира обществото с индиректна реклама на Булгартабак с обща кампания срещу контрабандата на цигари, която индиректно промотира пушенето на легални тютюневи продукти като нещо социално приемливо.
Интересите на тютюневата индустрия влияят върху вземането на решения, свързани с общественото здраве, и политиките в тази област не успяват да намалят ефективно нивото на пушене у нас.
Всички изложени тревожни факти показват, че е необходимо да се работи за прилагане на чл. 5.3 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация, според който страните трябва да ограничат влиянието на тютюневата индустрия от политиките, свързани с общественото здраве. Доскоро Чл. 5.3 беше напълно непознат сред служителите от държавната администрация, което позволява на тютюневата индустрия да поддържа силните си позиции сред политици, лидери на мнение, мейнстрим медии.