Законови мерки за по-ефективно намаляване на нивото на пушене у нас и незаконни практики и начини за влияние на тютюневата индустрия обсъдиха експерти и журналисти по време на двудневна работилница в гр. Кюстендил, организирана от Коалицията за живот без тютюнев дим и фондация „БлуЛинк“.
Предложение за изменение на Чл. 35 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия за постигане на пълна забрана на рекламата, промоцията и спонсорството на тютюневите изделия представиха експертите от Коалицията за живот без тютюнев дим. „Формите на външна реклама влияят на младежите и увеличават шанса те да пропушат“, коментира идеята д-р Маша Гавраилова, член на УС на Коалицията, позовавайки се на данни от изследване, проведено в Испания. Според експерта, много важен е текстът за забрана на спонсорството от страна на тютюневата индустрия, тъй като това увеличава влиянието й и на практика е вид реклама. „Не подкрепям идеята тютюневата индустрия да спонсорира например образователни кампании за вредите от тютюнопушенето сред младежите. Какво значи това – че до 18-годишна възраст им разясняват вредите, а веднага след това вече ги канят като клиенти?“, мотивира идеята д-р Гавраилова.
Според експертите на Коалицията са необходими и промени в Закона за здравето, за да се постигне по-ефективен контрол върху спазването на забраната за пушене на обществени места. Според данни от електронната платформа за подаване на граждански сигнали, създадена от сдружение „България без дим“, нарушения на забраната има в цялата страна. „До този момент в платформата има подадени около 8200 сигнала“, допълва Маша Гавраилова.
„Журналистическата работилница неслучайно се провежда в Кюстендил като община, която е пример за успешна политика на местно ниво в налагането на здравословна обществена среда без дим“, разясни д-р Павел Антонов, управляващ редактор на фондация „БлуЛинк“. Когато забраната за тютюнопушене е отменена на национално ниво, общинският съвет в Кюстендил издава наредба, според която мярката остава на територията на общината. „Почти всеки ден виждаме резултата от тютюневата агресия; не мога да си обясня какво е удовлетворението от това да продаваш отрова“, заяви с огорчение кметът на Кюстендил Петър Паунов.
Като пример за нарушаване на Закона за тютюна, Десислава Николова, журналист от в. „Капитал“, даде „яростна“ кампания от 2010 г., когато в музикални клипове и жълтата преса се показват известни личности, които пушат, като се демонстрира марката на цигарите. Николова представи пред останалите присъстващи журналисти свое проучване за заобикалянето на законодателството за забрана и промоция на тютюневи изделия. Връзката между тютюневата индустрия и организираната престъпност беше разгледана от Тихомир Безлов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията, а журналистът Димитър Стоянов представи контрабандата като бизнес модел и разследвания по темата на сайта за раследваща журналистика „Бивол.бг“
Контрабандата не може да съществува без участието на митниците, а у нас липсва воля за прекратяването на тази практика, заяви Бойко Атанасов, следовател в Софийска градска прокуратура: „Това, което виждам е, че има воля нещата да си продължат по този начин и да обслужват една и съща политико-икономическа върхушка, една част от която живее в сивата икономика и една част функционира политически“. Според Бойко Атанасов за да има успешна борба с контрабандата, трябва да бъде създадена специализирана служба, която да е равно отдалечена от изпълнителната власт и политическите партии, а кадрите в нея да са подбрани не според това кой на кого е приятел, а дали се поддават на корупция. „Ако заработи една такава независима служба с определения оперативен потенциал – опит, който дава резултати в Румъния, ще бъде пресечена до голяма степен контрабандата, тя просто ще умре“, убеден е Атанасов.
„Мотивирани сме да продължаваме да работим за излагане на действията и влиянието на тютюневата индустрия, тъй като хората не осъзнават, че стават жертва на една машина, чиято единствена цел е да печели пари“, заяви д-р Гергана Гешанова, председател на УС на Коалицията за живот без тютюнев дим. Експертът припомни, че всяка година в Европа 700 000 души умират в следствие на тютюнопушене и би трябвало страната ни да се стреми към политиките на държави като Ирландия, Норвегия и Шотландия, където вече се говори за т. нар. „край на играта“ – свеждане на броя на пушачите до минимален процент от населението. Според д-р Гешанова сред големите проблеми у нас е липсата на целенасочени и работещи политики за превенция. „Ако един лекар, независимо в коя област, не работи за превенцията, неизменно губи“, допълва още тя.