Необходима е пълна забрана на рекламата, промоцията и спонсорството на тютюневите изделия

Коалицията за живот без тютюнев дим призовава за налагане на пълна забрана на рекламата, промоцията и спонсорството на тютюневи изделия. Този тип маркетинг доказано води до по-голям брой на пушачите сред младежите[1], а пълната му забрана е една от успешните политики за намаляване употребата на тютюневи изделия.

Каузата „Не на рекламата на тютюневите изделия” може да бъде подкрепена в петиция на адрес: http://www.peticiq.com/ne_na_reklamata_na_cigari.

Според доклад на Световната здравна организация от 2016 г. България е на второ място в Европа по брой на младежите на 15-годишна възраст, които пушат поне веднъж седмично. 30% от момичетата и 21% от момчетата у нас пушат с такава честота[2]. Изследване, проведено в 22 държави, показва, че пълната забрана на рекламата, промоцията и спонсорството може да понижа консумацията на тютюневи изделия с 6.3%[3].

„Цигарената индустрия умело поддържа тезата, че рекламата на цигари няма нищо общо с продажбата им. Това е пълна безсмислица”, казва Емерсон Фут, бивш изпълнителен директор на McCann-Erickson – глобална рекламна агенция, работеща с компании от тютюневата индустрия[4].

Важна роля в маркетинговата стратегия на тютюневите компании заема външната реклама. Проучване в Испания установява, че влиянието на локалните билбордове, рекламиращи тютюневи изделия, увеличават шанса младежи между 13 и 14 годишна възраст да пропушат[5].

Сходно влияние върху поведението на потребителите оказва и възможността да виждат тютюневите изделия в местата за продажба. Според проучване, проведено в САЩ, рекламирането в магазини увеличава вероятността за пропушване, а наличието на търговски промоции увеличава вероятността младежи да преминат от експериментиране към редовна употреба[6].

Като част от маркетинговите си стратегии тютюневите компании често спонсорират спортни, културни и други събития. През 2000 г. Канада въвежда първата вълна от ограничения на спонсорството на своята територия – билбордовете и излагането на местата за търговия на дребно вече не са разрешени. В рамките на три години разпространението на тютюнопушенето сред младежите в Канада е намаляло от 25% на 22% – приблизително 60 000 по-малко пушачи сред тийнеджърите[7].

 



[1]DiFranza JR, Wellman RJ, Sargent JD Weitzman M,Hipple BJ, Winickoff JP. TobaccoPromotionandtheInitiation of TobaccoUse: AssessingtheEvidenceforCausality. Pediatrics. 2006; 117: p. e1237-e1248.
[2]Growingupunequal: genderandsocioeconomicdifferencesinyoungpeople’shealthandwell-being. World Health Organization. P. 166
[3]Saffer H. TobaccoAdvertisingandPromotion. In: Jha P, Chaploupka F, editors. TobaccoControlinDevelopingCountries. New York: Oxford UniversityPress, Inc.; 2000. p. 224. Availablefrom: http://www1.worldbank.org/tobacco/tcdc.asp.
[4]Davidson DK. SellingSin: TheMarketing of SociallyUnacceptable Products. GreenwoodPublishing Group, 1996. p. 148-9.
[5]Lopez Mi, Herrero P, Comas A, etal. Impact of cigaretteadvertisingonsmokingbehaviourinSpanishadolescentsasmeasuredusingrecognition of billboardadvertising. Eur J Public Health. 2004; 14: p. 428-432.
[6]Slater S, Chaloupka F, Wakefield M, Johnston L, andO’Malley P. TheImpact of RetailCigaretteMarketingPracticesonYouthSmokingUptake. Archives of PediatricandAdolescentMedicine. 2007; 161: 440-5.
[7]Many Reasons to Celebrate the End of Tobacco Sponsorship.Physicians for a Smoke-Free Canada. Available from: http://www.smoke-free.ca/pdf_1/sept03-background.pdf