В България употребата на тютюн е по-разпространена, отколкото в която и да е друга нация от ЕС, и страната ни има най-високата смъртност, причинена от тютюнопушенето в класацията на ЕС. Освен това България е с най-ниските акцизи върху тютюна сред страните-членки. Тези тясно свързани факти предполагат, че данъчната политика на България за контрол на тютюна трябва да бъде разширена и засилена.
Целта на това изследване е да симулира възможните резултати за България от въвеждането в сила на проекто разпоредбите на изменената Директива на Съвета 2011/64/ЕС относно структурата и ставките на акциза, прилаган за произведения тютюн.
Актуализираната Директива за данъчното облагане на тютюна (ДОТ) трябваше да влезе в сила през 2023 г., но Европейската комисия в крайна сметка реши да го отложи. Вместо това на заинтересованите страни беше разпространен неофициален чернова на актуализирания ДОТ. Нов метод за определяне на минималните акцизни ставки върху тютюневите изделия е една от промените, включени в проекта за преразглеждане на ДОТ. Новите акцизни разпоредби ще повлияят значително на фискалното въздействие върху бюджета на страни членки като България, които имат много по-ниски нива на данъчно облагане.
Използвахме акцизния симулатор TETSiM (Ван Уолбек, 2010), за да проектираме ефектите от проекта на ревизираната ДОТ за България. В допълнение към оценката на очакваните приходи от данък върху тютюна, TETSiM също така прогнозира новите нива на разпространение на тютюнопушенето и, в резултат на това, предотвратимите преждевременни смъртни случаи избегнати от по-ниската употреба на тютюн.
Общите резултати от нашите сметки показват, че България има значителен потенциал да повиши държавните си приходи от данъчно облагане на цигарите при въвеждане на разпоредбите на проекта на ДОТ. Според един от предложените сценарии, очакваният ръст на общите данъчни приходи от 1,36 милиарда лева (694 милиона евро) за период от три години ще съпътства намаляване на разпространението на цигарите в цялата страна, което ще доведе до спасяването на над 37 000 живота.
Пълният доклад на английски език от Димитър Събев, Георги Петков и Емилия Насева е наличен тук. Преводът на български ще бъде достъпен и готов скоро.