След анализ на публично достъпна информация, интервюта с участници и документи, авторите установяват и документират действието на механизъм, чрез който посланията и интересите на тютюневата индустрия достигат до вземащите решения и изкривяват здравните политики в България, в нейна полза. В глобален план, тютюневата индустрия погубва близо 8 милиона човешки живота ежегодно, чрез хронични незаразни болести, пряко или косвено предизвикани от употребата на нейни продукти. Решимостта на правителствата за ограничаване и премахване употребата на тютюневи изделия в световен мащаб е необратима след влизането в сила на Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ) на СЗО, ратифицирана от България през 2005 г.
За да продължават да печелят, тютюневите компании излъчват към институциите на управлението и обществото неверни и манипулативни послания. Те отричат и подкопават антитютюневите мерки, оспорват ефективността им, създават привлекателен образ на индустрията. Съпротивляват се срещу увеличаване на акцизите и претендират, че новите им бездимни продукти намаляват вредата от употребата на тютюн. Разкриваме как тези подвеждащи послания се лансират в обществото, медиите, и специално сред вземащите решения относно политиките за преодоляване на тютюнопушенето. Ключова роля в процеса изпълняват посредници – организации, фирми и лица, които получават финансиране, грантове и дарения от тютюневата индустрия, формулират удобни за нея препоръки и послания, въздействат при формирането на политиките за контрол на тютюна или просто лъскат имиджа й.
Сред възможните посредници са адвокатски кантори, които внасят угодни за нея становища при обществени обсъждания. Подобна функция изпълняват също организации като Национална пациентска организация и компанията Арбилис за здравни конференции и издания. Поне два мозъчни тръста, финансирани от тютюневата индустрия, активно са въздействали върху държавата, за да смекчат и предотвратят политики за намаляване на тютюнопушенето: Институтът за пазарна икономика и Центърът за изследване на демокрацията. Други водещи изследователски и научни институции също са реципиенти на финансиране от тютюневи компании.
Дългогодишна благотворителна програма на Фондация BCause в тютюнопроизводителните райони на страната се финансира изцяло от тютюневия гигант Филип Морис България, който гради положителен социално-поносим образ от постиженията й – практика, изрично дефинирана като недопустимо спонсорство от Насоките за прилагане на чл. 13 от РККТ. Ключова е ролята на средствата за масово осведомяване, които приемат спонсорство срещу съдържание, лансиращо интересите и посланията на индустрията – например вестниците “24 часа” и “Труд” и много други. Авторитетният бизнес седмичник “Капитал” приема спонсорство от тютюнева компания за събития, докато предоставя сайта и съдържанието си за нейните корпоративни послания.
Крайните получатели са институции и лица, които формират или прилагат политиките за ограничаване употребата на тютюневи продукти, сред които народни представители, министерствата на икономиката, финансите, Агенция “Митници” и др. Под влияние попадат и възрастни, млади хора, ученици, студенти, специалисти, учени и експерти, както и лекари и медицински специалисти.
Конкретни случаи, послужили за този анализ включват: дебати и решения за отказ или минимално увеличаване на акцизите на нагреваемите тютюневи изделия; предложение за създаване на Национален съвет за координиране прилагането на РККТ; инсинуации, че повишаването на акцизите увеличава незаконната търговия или че нагреваемите тютюневи изделия са по-безвредни, както и подобряване имиджа на тютюневата индустрия чрез приети грантове, проекти, корпоративна социална отговорност.
Пълния текст на доклада можете да намерите тук.