Новини

Наргилета и нерешителност в Парламента

Депутатите забраниха предлагането и продажбата на деца на всякакъв вид тютюневи изделия. Парламентът обаче отхвърли въвеждането на забрана за пушене на наргиле на закрито, а по-решителните предложения за подобряване на забраната за тютюнопушене бяха оттеглени по-рано от вносителите им.

С промяна в преходните и заключителни разпоредби на  Закона за здравето в забраната за продажба и предлагане на деца бяха включени: електронните цигари, контейнерите за многократно пълнене, течностите, съдържащи никотин, изделията за пушене, различни от тютюневи изделия и изделията за водна лула, несъдържащи тютюн. 

По-рано в процедурата отпаднаха предложенията за решителни промени, които според противниците на тютюнопушенето щяха да подобрят осезаемо контрола и прилагането на забраната му у нас. Това стана след като вносителката на промените и председател на парламентарната група на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова ги оттегли преди гледането му от Комисията по здравеопазване.

 

1280px National Assembly of Bulgaria Sofia TBКакво гласуваха днес депутатите

 

Все пак днешното решение на парламента е стъпка в правилната посока, признават активистите. В текста на чл. 53, в който министърът на здравеопазването и други компетентни държавни органи съвместно с неправителствените организации създават условия за ограничаване на тютюнопушенето, думата „тютюнопушенето“ се заменя с „употребата на тютюневи и свързаните с тях изделия“.  

Замяната на думата „тютюнопушене“ с „употреба“ води до това към изброените тютюневи изделия да бъдат включени и нагреваемите. По този начин промотивните и профилактични дейности и национални програми следва да обхващат всички изделия.

В подобен дух са и приетите промени в чл. 120, ал. 1, т. 6, където са изброени дейностите, които се осъществяват в здравните кабинети в детските градини, училищата и специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца като при организиране и провеждане на програми за здравно образование на децата и учениците да има и специални програми за превенция употребата на тютюневи и свързаните с тях изделия. 

Идентични са и промените в чл. 122, ал. 1, т. 6, където в рамките на утвърдените учебни планове се осигурява обучение на учениците по здравни рискове при употребата на тютюневи и свързаните с тях изделия.

Всичко това е добре, защото „свързани“ изделия са електронните цигари, контейнерите за многократно пълнене, течностите, съдържащи никотин, изделията за пушене, различни от тютюневи изделия и изделията за водна лула, несъдържащи тютюн, коментира д-р Гавраилова.

Най-съществена стъпка напред представлява приетото предложение на Дариткова и група народни представители за промяна в чл. 218, ал. 2 и 3, с което се въвежда санкция за допускане на тютюнопушене.  Според приетата днес формулировка, „който допусне в управляван от него обект извършването на нарушение по чл. 56 и 56а се наказва с глоба“. Досега нямаше такъв текст и съставянето на актове на лица, управляващи в момента даден обект, които допускат да се пуши, бяха отменяни много често от съда, пояснява д-р Гавраилова.

Освен това в Допълнителните разпоредби се създават точки 43 и 44, с които се въвеждат определенията за тютюневи изделия и изделия, свързани с тютюневите изделия, които са заимствани от определенията в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. 

Чрез Заключителните разпоредби на Закона за здравето се правят промени в Закона за закрила на детето като:

- в чл. 5б, ал. 3, отнасяща се до забрана на предлагането и продажбата на тютюневи изделия на деца, думата „тютюневи“ се заменя с „тютюневи и свързаните с тях“, т.е. на деца не могат да се предлагат и продават освен тютюневи и електронни цигари, контейнери за многократно пълнене, течности, съдържащи никотин, изделия за пушене, различни от тютюневи изделия и изделия за водна лула, несъдържащи тютюн;

- чрез чл. 45, ал. 1, с която се определя санкцията за този, който продава тютюневи изделия за деца, се разширява обхватът като се включват и свързаните с тютюневите изделия;

- в § 1 от допълнителните разпоредби се създават точки 19 и 20, с които се въвеждат определенията за тютюневите изделия и изделията, свързани с тютюневите, като се използва препратка към допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

Проведеното днес гласуване бе второ по законопроект, внесен от Валери Симеонов и група народни представители още на 1 февруари и приет на първо четене на 13 март 2019 г.  Основната цел на вносителите бе изделията за водна лула, несъдържащи тютюн, по-известни като наргилетата, да се включат към забраната за тютюнопушене на обществени места. Според Симеонов,  пушенето на наргиле се е превърнало в “опасна мода”, а никой не може да гарантира съдържанието на смесите за пушене. 

За негово съжаление забраните за ползване на наргилетата отпаднаха още преди второто гласуване, защото по мнение на мнозинството в Парламента, България трябва информира предварително Европейската комисия чрез т.нар. процедура по нотификация.  Въздържахме се да подкрепим тотална забрана за наргилета в закрити помещения, защото това крие риск страната ни да бъде наказана заради липсата на процедура по нотификация, коментира след гласуването Даниела Дариткова. 

Според Дариткова, процедура, свързана с всякакви ограничителни мерки за тютюн и свързани с тях изделия, изисква съгласно договора за функциониране на ЕС и всички други правила процедура по нотификация съгласно Директивата за тютюна. Така внесен от народни представители, законопроектът не бил нотифициран, защото народните представители нямат право на нотификационна процедура, смята Дариткова, цитирана от “Дневник“.

Представител на паневропейска неправителствена мрежа за партньорство срещу тютюнопушенето посочи, че регулациите за ограничаване на тютюнопушенето не попадат под изискванията за нотификация. Според директорката на базираната в Брюксел организация  Smoke Free Partnership Анка Фридландлер, много страни-членки на ЕС са въвели забрани на тютюнопушенето, електронните цигари, наргилетата и нагреваемите тютюневи продукти без никаква нотификация. От организацията допускат, че отказът на българския парламент да приеме мерките може да е под натиска на тютюневата индустрия.

 

Поредно отстъпление пред тютюна

 

Представители на гражданското движение определиха приетите днес промени като поредна демонстрация на политическа нерешителност за ефективно ограничаване на тютюнопушенето.  Основание за разочарование им дава оттеглянето на всички по-решителни мерки за подобряване на контрола на тютюнопушенето още при разглеждането им от парламентарната комисия по здравеопазване на 20.06.2019 .  

Предложенията бяха внесени от  д-р Дариткова и група народни представители и включваха създаване на нов член 232, с който да се регламентира разширяването на контрола по спазването на забраната за тютюнопушене. Те предвиждаха включване на повече контролни органи, сред които инспекциите по труда, областните дирекции по безопасност на храните, полицейските органи на МВР и длъжностни лица, определени от кметовете на общините. От стенограмата на заседанието на комисията става ясно, че предложението е оттеглено „заради отрицателни становища от институциите“.

Този текст даваше възможност контролът по спазване на забраната да стане по-ефективен и нарушенията да се сведат до минимум, обяснява д-р Маша Гавраилова, председател на сдружение “България без дим”. Членове на сдружението определиха оттеглянето на предложенията като абдикация от отговорността на вносителите пред интересите и здравето на българските граждани.  “В парламентарна република, каквато претендира да е България, нито институциите, нито ръководещите ги представители на изпълнителната власт, имат право да принудят народен представител да се откаже от законодателна инициатива - това е в директно противоречие с Конституционния ред”, заяви социалният изследовател Павел Антонов, съучредител на инициативата “България без дим” от 2010 г. Според Антонов случилото се за пореден път демонстрира подчиняването на демократичните институции от задкулисните интереси на тютюневата индустрия.

За нарастващото разочарование на противниците на тютюнопушенето допринася и продължаващата от години пасивност на Министерство на здравеопазването, чийто собствен законопроект за ограничаване на наргилетата така и не бе внесен от Министерския съвет след проведената обществена консултация.  Така предложения, координирани от пациентски, медицински и граждански организации чрез Коалицията за живот без тютюнев дим, за подобрения на законите и запушване на пробойните в тях, остават отново без реакция от институциите. Те включват:

- въвеждане на санкцията „заповед за спиране на обект“ при системни нарушения на забраната;

- включване на обучени представители на обществеността в контрола по спазване на забраната, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, в който е посочено, че „Актове могат да съставят и представители на обществеността, ако са овластени за това с нормативен акт.“

- осигуряване правомощие на контролните органи да изискват документ за самоличност, за да могат да съставят актове за административно нарушение на физически лица;

- включване в Допълнителните разпоредби на определение за „закрито/открито обществено място“;

- чрез Преходни и заключителни разпоредби към ЗИД на Закона за здравето да се промени Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, като се въведат текстове за забрана на външната реклама и рекламата в местата за продажба на тютюневи и свързаните с тях изделия.

©2019 Коалиция за живот без тютюнев дим. Всички права запазени. Уеб агенция "Кая Про" ООД

Search