Новини

Необходими са усилия за понижаване на нивата на пушене сред децата и младежите

Необходими са повече усилия в подкрепа на профилактиката и промоцията на здравето, за да се промени тевожната статистика за високи нива на тютюнопушене сред българските момичета, заключва годишният доклад „Бележник 2019: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ на Националната мрежа за децата. Осмото издание на доклада беше представено на 23 април 2019 г. в София и в още седем града в страната.

Годишният доклад прави преглед на основните политики, насочени към благосъстоянието на децата в България. Автори са 30 експерти, които ежедневно са на терен и работят директно с деца и семейства в цяла България. Информацията за тютюнопушенето и употребата на наргиле от деца е изработена от д-р Маша Гавраилова, експерт по обществено здраве в Коалиция за живот без тютюнев дим. 

Докладът препопоръчва максимално бързо да се внесат в Министерския съвет и в Народното събрание предложенията за промени в Закона за здравето, свързани с ограничаване на тютюнопушенето и да се създаде работещ механизъм за използване на средствата от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки при реализирането на дейностите на националните програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.

 Глобалното проучване на тютюнопушенето сред младите хора (GYTS) е разработено от Структурата на СЗО „Инициатива без тютюн“ и Отдел „Здраве и тютюнопушене“ към Центъра за контрол и превенция на заболяванията. В България то се провежда от НЦОЗА през 2002, 2008 и 2015 г. Резултатите осигуряват актуална, единствена по рода си, национално представителна информация за употребата на тютюневи изделия и какво я обуславя, както и за 14-годишната динамика на това явление сред българските ученици на възраст 13 - 15 години. 

Анализът на резултатите показва, че експериментирането с цигари има стабилна обща низходяща тенденция – на трите етапа на проучването броят на експериментиралите с цигари е намалял с 16.8%, по-силно изразено при момичетата (от 71.3% през 2002 до 52.2% през 2015). Броят на регулярните, ежедневни пушачи на цигари (пушат 20 и повече дни в месеца) не показва значителна промяна през трите етапа на изследването – момичетата преобладават с малко над момчетата регулярни пушачи през трите етапа на проучването – съответно 14.1% срещу 12.9% през 2002 г., 16.8% срещу 11.7% през 2008 г. и 11.5% срещу 10.5% през 2015 г. 

Като цяло през 2015 г. броят на учениците, изложени на вторичен тютюнев дим, намалява значително. Въпреки това, техният брой (50.8% и 50.6%, съответно вкъщи и в закрити обществени места) е неприемливо висок, особено във втория случай, като се има предвид пълната забрана за тютюнопушене в закрити обществени места, въведена през 2012 г. Що се отнася до учебните заведения, резултатите от GYTS 2015 са противоречиви. Дори при широката осведоменост за вредата от пасивното тютюнопушене (61.8%) и заявената подкрепа за пълна забрана на тютюнопушенето в закрити обществени места (76.2%), един на всеки 10 настоящи пушачи обикновено пуши в училище (11.2%). Освен това, 80.5% от учениците съобщават, че са виждали някой да пуши в сградата или на територията на училището, където забрана за пушене е въведена още през 2010 г. Над 2/3 от учениците купуват без проблем цигари, независимо от възрастта си. 

grafika nmd nargile

Графика: Национална мрежа за децата

През 2015 г. GYTS за първи път изследва употребата на наргиле и електронни цигари сред българските ученици. Резултатите показват, че повече от една трета от настоящите пушачи на цигари са опитвали наргиле (36.2%), без установени разлики по пол. Сред учениците на възраст 15 години техният дял е 1.7 пъти по-голям (43.3%), отколкото в групата на 13-годишните (24.5%). В София делът на учениците, опитвали наргиле, е 1.5 пъти по-голям (49.0%), отколкото в останалата част от страната (33.6%).

Изключително обезпокоителен е фактът, че 10.9% от никога не употребявалите тютюневи изделия ученици са опитвали да пушат наргиле – двукратно повече момчета в сравнение с момичетата (14.8% срещу 7.3%) и най-много сред тези на 14 години. Най-много пушачите на наргиле се установяват сред 14-годишните (5.6% срещу 1.5% от 13-годишните и 4.4% от 15-годишните). Тези данни са в подкрепа на редица проучвания, сочещи наргилето като възможна „входна врата“ към употребата на цигари и други конвенционални тютюневи изделия. 

Резултатите от проучването GYTS за 2015 г. показват, че електронните цигари са много популярни сред подрастващите, включително сред непушачите – 87.7% от всички ученици са чували за електронната цигара. Трима от всеки десет настоящи пушачи са опитвали електронна цигара. Една трета от експериментиралите са настоящи пушачи на електронни цигари (10.8%) без разлика по пол, възраст и регион. Резултатите сочат, че 3.8% от не употребяващите цигари в момента ученици, са настоящи пушачи на електронни цигари, а употребата на електронни цигари е най-разпространена сред 14-годишните (4.9%).

По данни на Министерство на здравеопазването през 2018 г. в страната са реализирани значителен брой дейности по промоция на здраве и профилактика на болестите сред деца и ученици, включително и различни образователни методи и форми на обучение. Явно тези дейности се оказват недостатъчни, след като българските момичета са на първо място по тютюнопушене сред момичетата от държавите членки на Европейския съюз. Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020 г. не се финансира адекватно, много от дейностите не се изпълняват, а краят наближава.

Не се изпълнява и изискването, заложено в чл. 53, ал.3 от Закона за здравето: „Едно на сто от средствата, постъпили в държавния бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за финансиране на националните програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.“ Средствата, ако въобще се отпускат, се размиват в общия бюджет на Министерство на здравеопазването и не се използват за тези програми.

От месец септември 2017 г. в МЗ са готови текстове за промени в Закона за здравето, които са насочени към подобряване ефективността на контрола по спазване забраната за тютюнопушене на закрити и на някои открити обществени места и за включване на наргилетата в тази забрана. През месец август 2018 г. текстовете бяха представени за обществено обсъждане, като Национална мрежа за децата изрази подкрепа към предложените текстове за засилване на контрола, но вече повече от пет месеца предложенията не са внесени в Министерски съвет.

©2019 Коалиция за живот без тютюнев дим. Всички права запазени. Уеб агенция "Кая Про" ООД

Search