Новини

Необходим е по-строг контрол на забраната за пушене на обществени места

Коалицията за живот без тютюнев дим призовава за по-ефективен контрол на спазването на забраната за тютюнопушене на обществени места. Сигналите, подадени от граждани в онлайн платформата на сдружение „България без дим“, показват редица нарушения и проблеми при извършването на проверките от контролните органи. Коалицията предлага законодателни промени, с които да се преодолеят несъвършенствата в контрола на забраната.

Забраната за тютюнопушене на закрити и някои открити обществени места влиза в сила от 1 юни 2012 г. През първите месеци се наблюдава стриктно спазване, но с настъпването на зимните месеци и особено около Коледа и Нова година започват по-масовите нарушения и, разбира се, натиск забраната да бъде отменена. До момента има няколко опита за връщане на старите законодателни текстове, чрез които се регламентират помещенията за пушачи и непушачи. Има и протести в защита на забраната и против нея. Въпреки това предлаганите промени в Закона за здравето не са приети и забраната остава. За съжаление обаче, не спазва навсякъде.

 

За да бъдат подпомогнати контролните органи в установяване на обектите, в които се допуска нарушение на забраната, Сдружение „България без дим“ създава електронна платформа за подаване на сигнали от гражданите. Платформата започва да функционира през август 2012 г. и до момента (22 август 2016 г.) са подадени над 8 200 сигнала. През юни 2016 г. експерти на Сдружението извършват анализ на подадените сигнали и получените отговори от страна на РЗИ за 2015 г. (Пълният текст на анализа може да бъде намерен тук).

Според данните само в 18,5% от проверките по подадените сигнали се установява нарушение. Повечето от сигналите са обикновено за едни и същи обекти в дадено населено място, което дава основание да се приеме, че в тези обекти забраната се нарушава системно. При проследяването на обектите с нарушение е видимо, че въпреки съставените актове, нарушенията продължават, което обезкуражава гражданите, че ситуацията в дадения обект може да се промени. Няма друга последваща по-въздействаща и възпираща санкция след съставянето на акта, юридическите лица не се издирват докрай и не се използва по-високия размер на имуществената санкция. Малко на брой са и проверките в късните часове и в дните петък и събота, когато са действителните нарушения, а проверките съвместно с полицията, когато има възможност да се съставят актове и на физическите лица, са епизодични.

 

За да бъдат преодолени установените проблеми при извършването на контрола, Коалицията за живот без тютюнев дим предлага следните законодателни промени:

1. При установяване на тютюнопушене в обект, в който е наложена имуществена санкция за повторно нарушение по чл. 218, ал. 2 и 3, с влязло в сила наказателно постановление, директорът на регионалната здравна инспекция да има право да издава заповед за спиране експлоатацията на обекта за определен срок.

2. Министерският съвет да определи с наредба изискванията към обозначенията за забрана на тютюнопушенето в закритите обществени и работни места.

3. В чл. 218 на Закона за здравето следва да настъпят промени, за да може да се определи точната отговорност на едноличния търговец, юридическото лице и управляващия обекта в момента, като напр.

„Алинеи 2 и 3 на чл. 218 да се изменят така:

„(2) Ако бъде констатирано тютюнопушене или предлагане на алкохол в обект, стопанисван от едноличен търговец, в нарушение на чл. 54, 56 и 56а, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 3000 лв.

(3) Ако бъде констатирано тютюнопушене или предлагане на алкохол в обект, стопанисван от юридическо лице, в нарушение на чл. 54, 56 и 56а, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10000 лв.

Да се създадат нови ал. 4, 5 и 6:

(4) Отделно от санкцията по ал. 2 и 3 контролните органи по чл. 231, ал. 2 задължително налагат глоба в размер от 500 до 1000 лева, на управителя на обекта за това, че е допуснал да се извърши нарушение по чл. 54, 56 и 56а. В случай, че обектът няма назначен управител, глобата се налага на лицето, отговорно за съответния обект за деня на проверката.

(5) Глобата по ал. 4 се налага и в случаите, когато при проверката в обекта са намерени пепелници, вазички, чашки и др. с фасове и пепел от цигари в тях.

(6) Едноличен търговец или юридическо лице, което продължи експлоатацията на обекта въпреки заповедта за спиране по чл. 38, ал. 5, се наказва с имуществена санкция от 50 000 лв. за всяко отделно нарушение.“

4. Да се даде възможност и други контролни органи да имат право да установяват нарушения по чл. 56 и 56а от Закона за здравето, като напр. инспекторите от Българската агенция по безопасност на храните, тези на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и дирекциите „Инспекция по труда“, органите на МВР, лица, определени със заповед на кметовете на общините, както и от представители на обществеността и неправителствени организации, преминали необходимото обучение и оправомощени от министъра на здравеопазването с правата по чл. 37, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

5. В Допълнителните разпоредби на Закона за здравето да се дефинира понятието „закрито обществено място“.

©2020 Коалиция за живот без тютюнев дим. Всички права запазени. Уеб агенция "Кая Про" ООД

Search