Без реклама 

sample image Пълната забрана на рекламата e една от успешните политики за намаляване... Още...

Спазване на забраната 

sample image Необходим е по-строг контрол на забраната за пушене... Още...

Опростена опаковка 

sample image Опростената опаковка е важна мярка за намаляване на търсенето... Още...

Необходимостта от пълна забрана на рекламата на тютюневи изделия обсъди Гражданска работна група за контрол на тютюнопушенето

15134130 10210641895791245_2108079895_oНеобходимостта от пълна забрана на рекламата на тютюневи изделия обсъдиха представители на граждански организации по време на първото заседание на Гражданска работна група за контрол на тютюнопушенето. Срещата, свикана от Коалицията за живот без тютюнев дим и сдружение „България без дим“ се проведе на 17 ноември в Столична библиотека.

По повод на Международния ден без тютюнопушене, който се отбелязва в третия четвъртък на месец ноември по инициатива на Американското раково общество, лекари, представители на организации в сферата на гражданския контрол в здравеопазването, правата на децата и туризма се събраха заседание на сформирана Гражданска група за контрол на тютюнопушенето.

Тема на първата работна среща беше необходимостта от пълната забрана на рекламата, промоцията и спонсорството на тютюневи изделия у нас. Участниците обсъдиха дупките в законодателството, които дават възможност за външна реклама, както и за реклама в местата за продажба и свободно излагане на цигарените кутии.

„В момента цигарените кутии се намират до шоколади и бонбони, на видно място за децата и подрастващите, а именно на тях рекламата влияе най-много“, коментира д-р Гергана Гешанова, председател на УС на Коалицията. Д-р Гешанова представи данни от редица международни проучвания, според които пълната забрана на рекламата на тютюневи изделия води до намаляване на потреблението: "Три години след въвеждането на такава забрана в Канада броят на пушачите сред младежите е намалял с приблизително 60 000 души." 

Гражданската група обсъди и проблема с неефективния контрол на забраната за пушене на обществени места, който води до системни нарушения и задимени заведения. В електронната платформа за граждански сигнали за нарушения от лятото на 2012 г. до сега са подадени повече от 8200 сигнала, разясни д-р Маша Гавраилова, председател на "България без дим". Платформата, създадена от сдружението, започва да функционира малко след забраната за пушене на закрити обществени места влиза в сила, като целта й е да спомага за по-ефективен контрол.

 

 

 

Студенти по медицина изразиха подкрепа към контрола на тютюна

15060346 10210590929117110_1162340273_o

Студенти по медицина изразиха подкрепа към забрана на рекламата на тютюневи изделия, подобряване на контрола на забраната за пушене на обществени места и намаляване на вмешателството на тютюневата индустрия в работата на институциите и медиите по време на ХХХ-тата есенна национална среща на Асоциацията на студентите медици в България (АСМБ) в софийската болница "Света Екатерина".

15050013 10210590929157111_2038430851_nС вдигнати ръце десетки бъдещи лекари изявиха готовност да застанат зад каузите на Коалицията за живот без тютюнев дим, представени от д-р Гергана Гешанова, председател на УС. "Ще разчитаме на вас, като млади и будни хора, да участвате в тази борба и някой ден да поемете щафетата", призова студентите д-р Гешанова. Зад "тази трагедия, наречена тютюнопушене" стои огромна индустрия, чиято реклама е насочена именно към младите хора, напомни още експертът.

"За да помогнем истински на хората, каквато е целта на Асоциацията - превенцията преди клиничното лечение, трябва да обединим сили и да подкрепим каузата", заяви Никола Дончев, национален отговорник по обществено здраве към АСМБ. Липсата на реклама трябва да е задължителна, допълни още Дончев. През 2016 г. АСМБ стана член на Коалицията за живот без тютюнев дим. 

В рамките на националната среща на Асоциацията д-р София Ангелова, специалист по белодробни болести и член на УС на Коалицията, изнесе лекция за въздействието на тютюнопушенето върху организма. „На практика всички в България са пушачи”, заяви д-р Ангелова и разясни, че вторичният тютюнев дим оказва вредно въздействие и върху непушачите, принудени да го дишат, като се позова на данни, според които 76,8% от децата са пасивни пушачи в домовете си. 

Лекарката, която пребори големите в тютюневата индустрия

 

3435

Текстът е превод на статията "The doctor who beat big tobacco" от Gideon Haigh, публикувана във в. "Гардиън" на 1 август 2016 г. 

 

На разпети петък тази година д-р Бронуин Кинг и съпругът й са отседнали с родителите й в тихия крайбрежен град Торки във Виктория, Австралия. Те започват да гледат филм, въпреки че Кинг, както обикновенно, духом не е там, и бурно щрaка по лаптопа си.

“AXA – новини…” се чете в темата на имейла от френска застрахователна компания. “Поверително,” пише в мейла: “решихме да продадем активите си в тютюневия сектор … Ако е възможно, нека го обсъдим допълнително. Благодаря за помощта.” Кинг мигновенно чувства замаяност. Изминали са шест години откакто тя изпраща първото от десетки хиляди изпълнени с надежда, учтивост, но и с решителност имейли с такава цел. Тя вече е убедила 35 австралийски суперанюитентни фонда, както австралийците наричат техните частни пенсионни фондове, контролиращи почти половината от всички управлявани фондове, да избягват тютюневата индустрия. AXA - вторият по големина застраховател в света, е най-големият й успех досега. Но тя не спира, за да отбележи момента с чаша вино - има работа, която трябва да се свърши, да се уточнят детайлите и точния момент на обявяването. Когато семейството й си ляга, те оставят Кинг, както често правят, на лаптопа й.

Два месеца по-късно в луксозния женевски хотел Бо Риваж, Кинг гледа над море от лица, повечето от които делегати събрани за Световната здравана асамблея и представя своя "нов най-добър приятел" - шефът на AXA Томас Буберл. AXA, казва той, незабавно ще продаде 200 млн. евро от акциите си в тютюневия сектор – публиката аплодира. Тя също така ще намали тютюневите корпоративни облигации с 1,6 млрд. евро,  добавя той. Мълчание. Милиард ли каза той току-що?

В една стара война, се отваря един нов фронт. Тютюнопушенето убива шест милиона души годишно: Институт Макинсли го смята за най-голямото бреме за човечеството генерираното от самото него, биещо дори войната и тероризма. Въпреки това, като проблем, отбелязва колегата на Кинг, Клеър Пейн, този въпрос е далечен за човешкото съзнание: “Има тенденция хората да си мислят: "Не приключихме ли въпроса с тютюнопушенето? Всеки го знае. Сега за хората това е просто въпрос на избор." Но всъщност това е една епидемия – първата в света епидемия от незаразна болест.”

В такъв случай, да се върне отново по заглавията на вестниците не е лесна работа. “Тя е звезда,” казва Кери Адамс, главен изпълнителен директор на Съюза за международен контрол на рака, която преди малко повече от година, назначава Кинг като отговоращ за Global Task for Tobacco Divestment (Световна работна група, занимаваща се с освобождаването от тютюневите активи). Това не е лека длъжност за Кинг. Всичко, което 41-годишната онколожка в болницата Епъурт, Мелбърн, чувства, че е направила, е да вземе присърце хипократовата си клетва, особено предписанието "недей вреди".

 

В средата на 20-те й години, кариерата на Кинг изглежда предначертана. В девическото училище Финтона в мелбърнското предградие Боуин, тя е звезден плувец в младша възраст, с успехи в ежедневните утринни състезания, сред безмилостна конкуренция, като най-върховите й постижения са медали в националния шампионат и победа в "Pier-to-Pub" - известно отворено съзтезание по плуване в Австралия. След завършването на медицинското си образование през 1999 г., тя става лекар на австралийския отбор по плуване и се ориентира към специализация в спортната медицина и педиатрия.

През февруари 2001 г., обаче, Кинг започва тримесечен стаж по радиационна онкология в звеното за рак на белите дробове в онкологичната болница Питър Макалъм. Кинг признава, че не се е чувствала на място. Радиационната онкология, която използва гигантски линеарни ускорители, за да отблъсне развиващите се ракови клетки, е област от медицината, която е техническо и емоционално предизвикателство, помещава се под земята, за да се ограничи рентгеновото излъчване, и е посветена основно на тежко болните. А най-болни от всички са пушачите.

За Кинг това е обучение. Процента на пациентите с петгодишнен период на оцеляване след диагнозата рак на белите дробове е 15%: работата на Кинг се е състояла основно в това да облекчи съпровождащите ги страдания. Повечето хора си представят страдащите от рак на белия дроб като подпрени на легло, бавно гаснещи, може би леко покашлящи и може би на кислородна поддръжка. Реалността е много по-различна. В една пета от случаите, например, ракът на белия дроб се разпространява до мозъка, предизвиква парализа и загуба на когнитивна функция: пациентите буквално губят ума си. Смъртта може да настъпи и бурно. Една сутрин Кинг пристига и намира ъгъла на отделение изпразнен, не само спалното бельо за леглото, но и завесите и мебелите. Накратко, предната нощ пациент се е удавил в собствената си кръв от спукан кръвоносен съд, който окъпал персонала в смъртната си агония. В стаята имало трима други ужасени пациенти, които чули всичко.

Почти всеки контакт с пациент сведетелства по някакъв начин за вредата от тютюна. След като един ден чува историята на една нова пациентка, Кинг я пита за възрастта й. “Аз съм на 43" отговаря жената. “Вече доста остарявам.” Става ясно, че всеки един член от семейство й е починал през 40-те си години от ракови заболявания, свързани с тютюнопушенето. “Обзе ме силно усещане за въздействието на тютюна,” спомня си Кинг. “Обществото не знаеше какво се случва. Те не знаеха, защото аз бях лекар и аз самата не знаех. Докато не работих там. Прииска ми се да имам теливизионна камера с мен, за да могат хората да виждат това, което виждах аз.”

Но толкова много неща попадат извън полезрението не без причина, с която Кинг се сблъсква, когато възрастен пациент й махнал от леглото си, огледал се крадешком и прошепнал: "Това е заради пушенето, нали", когато тя му отговорила, че вероятно това е причината, той кимнал и погледнал встрани. Това са малко признатите вторични симптоми на заболелите от рак на белия дроб - срамът и позорът . Макар да може да се разчита на семейството, което ще се обедини около болния от рак на гърдата и простатата, при хората със заболяванията, предизвикани от тютюнопушенето, се наблюдава напрежение, тъй като тук ракът се възприема като нещо, което сам си си навлякъл. Това е непредвидено въздействие на обществената здравна кампания, целяща да поправи пушачите, като ги плаши: според скорошно проучване, 30% от австралийците са съгласни с мнението, че пациентите с рак на белите дробове заслужават по-малко съчувствие от другите пациенти с рак . "Ракът на белите дробове е станал сифилисът на 21 век" казва ръководителят на отделението за рак на белите дробове в болница „Питър Макалъм”, проф. Дейвид Бол. "Пациентите се считат за жертви на собсвената си липса на самоконтрол". "Докато те всъщност са жертви на съгласувана и успешна кампания на тютюневата индустрия да ги превърне в зависими.”

Бол, съставна част на болница Питър Мак от 1973 г., е този, който се превръща в пътеводна звезда за Кинг. Той създава среда, изпълнена с доброта и надежда. Младите лекари, казва Бол, могат да се почувстват съкрушени: "Имал съм хора на обучение в тази специалност, които в края на стажа бяха доведени до сълзи, казвайки, че не могат да издържат повече. Те искат всичките импациенти да се подобрят. Не става така в живота.” Той ги насърчава да мислят различно:

„За един лекар работата със заболелите от рак на белите дробове е изключително благодарна. Пациентите не идват с думите: „Защо аз? Бесен съм. Защо не работите по-усилено за намирането на лекараство?”. Те идват с чувство на срам. Когато ги увериш, че искаш да направиш живота им колкото се може по-добър, те са безкрайно благодарни. Тъй като те обикновенно остават за продължително време, успяваш да ги опознаеш като хора. И ти се озоваваш  в този сериозен етап от живота, когато въпросите са дълбоки и философски и  екзистенциалните тревоги излизат на преден план.”

Тези въпроси отекват в Кинг. “Хората казват, че ако не знаеш с какво искаш да се занимаваш преди да поработиш с Дейвид, след това ще знаеш” казва тя. “Той беше първият лекар, който наистина исках да бъда - велик учител, невероятен колега, с  интереси във всичко и всеки. За тези три месеца успях да опозная пациенти, да опозная семейства, работих с вдъхновяващ медицински екип, чувствах се превилигирована и това ме промени завинаги.” Тя започва проучване, което се превръща в седемгодишно усилие, водещо до превръщането й в сътрудник на Кралския австралийски и новозеландски колеж на радиологистите - поредната титла пред името й. След няколко години тя е вече е обвързвана с това начинание, а в личен план с д-р Марк Шоу, тих новозеландец, когото тя среща в центъра по ракови болести  „Андрю Лов” в Джилонг и за когото се жени. И все пак промяната в живота й остава непълна докато тя и съпругът й  не излизат от научната работа, изпълнена с високи залози и много стрес, и не правят нещо изключително нормално - да си купят къща.

 

Кинг я нарича "историята" или може би трябва да се нарече - "Историята". Това е предговора на повечето й презентации и ако понякога времето не й достига, тя се чувства разочарована. “Тази история наистина обяснява всичко” казва тя. “Понякога се извинявам на публиката, че я разказвам толкова често. Но после хората винаги идват и ми казват: ‘Обичам тази история.”

Сценарият - разговор относно финансите й с консултанта на пенсионния фонд Health Super в кафенето на център Питър Макалъм през март 2010г., едва ли може да бъде по-прозаичен. Всъщност, Кинг се надига да стане, когато един последен въпрос й минава през ума: трябва ли да уточни как иска средствата й да бъдат инвестирани? Няма нужда, отговаря консултатът: парите й, както на 75% от австралийците, попадат под графа „по подразбиране". 

Кинг го пита какви са алтернативите. О, дошъл отговора, има и "зелена опция", която не включва инвестиране в миньорство, алкохол и цигари. Отговорът я изправя на крака. “Това означава ли че в момента инвестирам в тютюн?” пита тя. Ами да, отговаря консултантът: “Всеки го прави.” Кинг сяда отново.

Това не е най-лошото. Две седмици по-късно консултантът потвърждава, че четири от петте най-големи холдинга в международния компонент в стандартната опция на Health Super са свързани с тютюневата индустрия: „Бритиш Американ Табако”, „Импириъл Табако”, „Филип Морис” и „Суидиш Мач”. Кинг споделя това разкритие с по-голямата част от 2500-членния персонал на „Питър Мак”. “Ние сме специализирана онкологична болница ,” спомня си тя. “Нямаше място където това би било от по-голямо значение.  Идеята, че всички от нас - лекари, сестри, ерготерапевти, патолози по речта, са инвестирали в тютюневи компании...това трябваше да се поправи”. Опасенията на Кинг веднага са споделени с изпълнителния директор на „Питър Мак”, Крейг Бенет, който я придружава на среща с членове на изпълнителния и финансов екип на Health Super.

Отговорът е сърдечен, но изразяващ объркване. “Беше нетипично клиенти да се свързват с финансова институция по такива въпроси,”  припомня си Кинг. “Основно бяха изнанадани.” Получи се "добронамерена" дискусия. Други фактори по същото време пращат въпроса с тютюна на заден план: Health Super започва сливане с базираната в Сидни компания - First State Super. През тази пауза, Кинг започва да се образова. Австралийските суперфондове имат само между 0.5% и 1.3% от акциите си в тютюневия сектор. Но в общ фонд от 2 трилиона долара, това пак влиза в рамките на 10 милиарда долара.  Всички от седемте най-големи фонда със здравни специалисти като клиенти предлагат "зелена" алтернатива, наричана "устойчива", "етична" или "социално приемлива". Но четири от тези всъщност имат пари в тютюневия сектор.

След година преговори с Health Super, Кинг най-после излязла пред борда на директорите, с Крейг Бенет и Дейвид Бол от двете й страни, подчертавайки презентацията с поразителни статистики: на всеки осем секунди умира човек от употребата на тютюн; в това число и 15 000 австралийци годишно. Никое друго вещество не взема толкова много жертви и не отнема години живот.

Кинг била нервна и превъзбудена: "Презентирах пред всички тези хора от един свят, за който не знаех нищо,  и седях до човека, който знае всичко (Бол)." Също така тя е била пред отпуска по майчинство: "Помислих си: Ако това не проработи, до никъде няма да стигнем". Но отговорът е бил задоволителен: "Също така бях сигурна, че след края на тази среща бяхме срещнали много приятели". Впечатлението от тази първа среща, която ще се превърне в тенденция, се задълбочава, когато директорът на Health Super я застига в асансьора.  “Само да знаете”, казва директорът, “майка ми почина от рак на белите дробове. Благодаря ви, че го правите”.

Изправен пред фалит, бордът на Health Super завещава проблема на новия й собственик. Изпълнителният директор на First State Super, Майкъл Дуайър, е необичаен шеф - вдъхновен от песещението в Източен Тимор през 2000 г., той съосновава „Австралия за ВКБООН”, която набира средства за Върховния комисариат на ООН за бежанците. Той усеща, че това е проблем, който е разумно да се разгледа: компания в която 40% от клиентите работят в здравните услуги, която има 170 млн. долара инвестирани в тютюнопушене, непренно си заслужава вниманието.

Подобно на други суперфондове, First State Super се задължава да спазва закона за индустриалното пенсионно осигуряване, който принуждава ръководството по всяко едно време да работи в най-добрия интерес на клиентите, което често се интерпретира законово от финансова гледна точка. Но в този момент, друг закон влиза в сила: цените на акциите на тютюневия сектор са ударени от, освен всичко друго, обявяването на Закона за опростената опаковка в Австралия през 2011 г. “Мога да кажа на борда на директорите, че това са акции, чиито продукти са съдени и ограничавани от всяко едно правителство по света” казва Дуайър. “Те нямат изкупителна функция. Както казва Бронуин: „Няма такова нещо като сигурна цигара.”  През юли 2012 г. главен изпълнителен директор и лекар поставят името си под прессъобщение оповестяващо, че First State Super е първият спестовен фонд, който скъсва връзки с тютюневия сектор. Шест месеца по-късно HESTA, която Кинг също е убеждавала, последва примера им. И въпреки че процесът отнема две години, тя е свикнала с дължи усилия. “Започнах да си мисля,” казва тя “че щом те биха могли да го направят, защо да не могат и други?”

 

Конференции на тема пенсионно осигуряване могат да бъдат много скучни. Затова когато Дуайър започва да включва Кинг в програмите през 2013 и 2014 г., присъствието и посланието й набират последователи. Грабвайки публиката с Историята, тя не я пуска. “Не съм виждал някой да използва комуникационните канали като Бронуин,” казва Майкъл Болдуин, изпълнителен директор на асоциация Funds Executive, индустриална група, на чиято конференция тя прави обръщение през юни 2013 г. “Това е умение, което бих искал да имам. Хората обичат да си общуват с нея.” Тя раздава визитки с надпис Tobacco Free Portfolios (Портфолио без активи в тютюневия сектор), на които има лого изработено онлайн за 300 долара, което превръща панделката - най-известния онкологичен символ, в цигара . Тя събира на куп, визитките които получава и усърдно пише имейли, учтиво кани директори, членове на управителни съвети и инвестиционни мениджъри - дори просто "на по кафе".

Тези срещи редовно пораждат по-нататъшни срещи, а също и изваждат наяве лични истории. Кинг открива, че във всяка група от пет души, с която тя сяда, поне един човек държи в себе си история за това как заболяване, свързано с тютюнопушенето, е оставило отпечатък върху живота му. По този начин двама председатели на съвети се отказват от правото си на вот относно фондове в тютюневия сектор, страхувайки се че емоции ще замаглят вземането на корпоративни решения .

Бременна с второ дете по време на част от този период, Кинг разбира, че най-силният й коз е да изкара наяве експлоатацията на младежта от тютюневата индустрия . Средната възраст, на която австралийските пушачи усвояват навика - 15 години и девет месеца, е всъщност доста висока за световните стандарти. В световен мащаб е изчислено, че 80 000 – 100 000 деца годишно започват да пушат - до тук с идеята, че пушенето е резултат на зрял и добре информиран избор. Нещо повече, според Международната организация по труда, до 60% от 33-те милиона души, ангажирани в тютюневото стопанство по света, са на възраст под 16 години. За тези, които протестират с аргумента, че тютюневите акции са исторически добри инвестиции, Кинг бързо отвръща: "Ако един бизнес може да оцелее с 6 милиона смърти случаи и води до 2 трилиона евро разходи за здравеопазване и в същия момент наема основно деца на работа, тогава едва ли ще му е трудно да прави пари". Всичко, което трябва да направи, е да пренастрои моралния си компас.”

3000

В същото време Кинг внимава да не се кара. Все пак, голяма част от тази информация е нова за нея самата, а като лекар специалист би се очаквало да е запозната. В действителност, тя осъзнава, че медицината исторически е била разделена на клиницисти като нея, които лекуват хора, и специалисти по общественото здраве, които са загрижени за обществото. Затова тя търси хора като професор Саймън Чапман от университета в Сидни и професор Майк Доуб от университета Къртин, чиито опит с контрола на тютюна започва от 1970-те. Те са впечатлени. “Често ме търсят хора с налудничеви идеи”, казва Чапман, “Бронуйн веднага ми се стори различна - много интелигентна личност, много организирана и оправна. Да не говорим, че е привлекателен и жив човек за област, която е стериотипизирана като ужасно сериозна и пропита с морализъм”. “Тя е толкова силно неприятен човек, нали?” казва иронично Доуб.

Макар тонът на кампанията на Кинг да идва естествено, тя е достатъчно хитра, за да го възприеме като характерен белег. Избягва да нарича себе си “активист”; тя е просто “онколог”. Тя отрича, че това е “кауза”. Говори за преследване на собствен “интерес”. Тя не счита финансовите институции за “цели”; вместо това търси “партньори”. Тя спазва поверителността, избягва конфронтациите, отказва да угажда на медиите и извлича от своя опит пример за принудителния характер на големите инвестиции в тютюна, които имат своите институционални партньори . “Презентирах пред един фонд, който вземаше устойчивостта много сериозно”, припомня си Кинг. “Те имаха опция „устойчива инвестиция”. Проучих го. Те избират международните си акции според промишления индекс на Дау Джоунс - индекс на най-добрите в сектора, където  БАТ [Бритиш Американ Табако] участва… членовете на съвета на този суперфонд се … ами, почуствали са се измамени. Преди да се прибера удома, получих имейл от изпълнителния им директор, в който пишеше: „Публикувахме указ, изключващ напълнолно тютюневия сектор от нашето портфолио”.”

До средата на 2014 г., първоначалното просветление на Кинг става почти всепоглъщащо. Дузина фондове продават акциите си в тютюневия сектор, възлизащи на стойност повече от 1 милиард австралийски долара. С две малки момчета, тя така или иначе, не спи много, но пък се забавлява. Кампаняита "Tobacco Free Portfolios" печели подкрепа не само сред бизнес лидерите, но и сред австралийските политици от всички партии: либералният здравен министър, Сюзан Лей, бившият министър по здравеопазването на труда - Никола Роксън, Ричард ди Натале от партията на Зелените и независимият Андрю Уилки записват видео признания. Вестниците са поканени за предстоящата двугодишна Световна конференция на рака, която Съюзът за международен контрол на рака (СМКР) организира точно тогава в Мелбърн. Когато Кинг импулсивно предава резюме, тя за пръв път зърва света на глобалния контрол на тютюна и възможност да разпространи Историята. Историята омагьосва публиката по вече познатия начин.

Единственият случай, в който Кинг се запъва при защитата на „Tobacco Free Portfolios”, е когато го прави пред самата себе си. Четири години и половина след началото тя остава сама и плаща със своята кредитна карта. "Аз съм лекар", казва тя. "Лекарите не ги бива с парите". "Повечето от нас дори не искат да говорят за тях". Когато я запознават с шефа на СМКР, Кери Адамс, тя започнала да говори за това колко повече би могла да направи в Австралия, ако можеше да си го позволи - просто малко средства, които да покрият разходите й. "Знаеш ли", казал Адам, "не мислиш в голям мащаб".

Адамс е бивш банкер: преди да поеме този пост, той е бил главен оперативен директор на Lloyds TSB. Може би е било време новата му среда да започне да преговаря със старата му индустрия. Кинг не знае, че на всеки две години СМКР взема местен проект и го превръща в "глобална платформа". Скоро предстояло да го направят отново. “Остави това на мен,” казал Адамс. “Имам големи планове.”

 

И преди е имало подобни планове. Във войната срещу тютюневата индустрия малко са напълно новите неща. Във Великобритания активисти следят внимателно централен Лондон още през 1970-те, купувайки единични акции на тютюневите компании, за да могат да лобират въпроси по време на годишни заседания. След една такава среща, Майк Доуб си спомня, че е бил привлечен настрана от председателя на „Ротманс” - Лорд Причард, който предложил да финансира протестна кампания по негов избор... стига тя да няма нищо общо с тютюневата индустрия.

Продаването на акциите е изпробвано в Щатите през 1980-те, отчасти вдъхновено от бойкота на фирми, инвестирали в апартейд в Южна Африка. Активисти първи придумват Американската медицинска асоциация да подтикне медицинските учебни заведения към отказване от тютюневите фондове. През 90-те години няколко университета и държавни пенсионни фонда последват този пример. Но усилията постепенно намаляват след Рамковото споразумение за уреждане на тютюна през 1998 г.  (според което 46 щата уреждат здравните дела с четирите от най-големи тютюневи компании в САЩ), което по превратен начин подрежда интересите на големите тютюнопроизводители и щатските законодателни власти, разчитащи на тях за бъдещи капитали. Така мнението по отношение на ефикасността от продаването на акциите остава раздвоено. “Стига друг инвеститор да купи това, което университета, пенсионния фонд или здравния застраховател продава,” казва проф. Алън Блум от университета в Алабама - водеща фигура в борбата против тютюна, “няма нетна загуба на инвеститорско доверие в акциите или капитала в хазната на компанията”.

Всичко, което спада към условното съкращение КСО (корпоративна социална отговорност) и ССУ (среда, социал, управление) също повдига въпроси относно доверието. Дали мениджър на фондове дължи на клиента нещо друго освен максимана възвращаемост? Възможно ли е дори социално отговорното инвестиране? През 90-те „Филип Морис” стартира стелт кампания срещу "социалното инвестиране", позовавайки се на често цитирания от 1980 г. доклад на двама изтъкнати професори. В “Социалното инвестиране и Закона за тръстовете”, Джон Лангбайн и Ричард Познер, в контекста на продажбата на акции в Южна Африка, твърдят , че "управителят, който жертва финансовата сигурност на бенефициента с друго намерение, нарушава  както лояният си дълг към бенефициента, така и дълга за предпазливо инвестиране”; впоследствие  Лангбайн  е нает от Филип Морис като консултант.

Променила ли се е позицията? Професор Ричард Дейнард от Северизточния университет, друг ветеран в движението против тютюна, смята така: "Позицията на чикагската школа според Милтън Фридман е, че корпорацията има само една цел, която е алчност или възвращаемостта за акционера. Което значи, че на коя да е организация, правеща социално отговорно инвестиране, може да й се размине само, ако тази инвестиция е пълна измама...и не струва на компанията и стотинка. Но никой вече не оспорва това. Много компании размахват своите акредетивни писма за социална отговорност. Добри са за бизнесa.  А има и правила за бизнес преценка, които дават на борда на директорите голяма свобода на действие.”

Два многостранни инструмента допълнително разширяват тази свобода. Преди десет години, след консултация с група големи институционални инвеститори, Организацията на обединените нации излага шест "Принципа на отговорното инвестиране": днес има 1,500 подписали ги. Принципите са пожелателни и необвързващи, но първият артикулира отклонение от условията на обвързаните концепции за негарантиран заем: "Ние ще включим въпроси на ESG в нашите политики и практики за собственост". И докато ПОИ на ООН, не акцентират върху тютюневата индустрия, друг договор на ООН го прави: Рамковата конвенция на Светованата здравна огранизация в сила от 2005 г. и подписана от 180 държави, представляващи 89% от населението на света . Рамковата конвенция е взискателна и всеобхватна, принуждавайки правителствата да вземат широк спектър от мерки за минимализиране на риска, данъците, разпоредбите и забраните - включително и инвестициите. В Член 5.3 се посочва, че “нито един клон на правителството, включително и местната власт, не трябва да има финансови интереси или инвестиции в тютюневата промишленост.” Досега само три страни го спазват: Нова Зеландия от 2007 г., Норвегия от 2009 г. Австралия от 2013 г. Някои дори изглежда не знаят за него и не само обичайните нарушители: Великобритания в момента премества местни правителствени пенсионни фондове, включително техните инвестииции в тютюневия сектор, към седем държавни инвестиционни фонда.

Така продажбата на акции, казва специалиста по обществено здраве Саймън Чапман, има различен контекст, както и по-широка цел. "Обичайната критика, че някой продава, а след това някой друг купува, пропуска символичното значение на изграждането на отблъскващата миризма около индустрията”, казва той. “Тази воня вече съществува при здравните и медицинските професии, а и сред цялото население - когато провеждаме анкети сред тях, дори пушачите го признават. Изграждането на съзнание у хората, които вземат финансови решения, задълбочава делегитимизацията". Инвестициите в тютюневия сектор, твърди Кинг, са сделка с дявола. “Когато инвестираш в дружество, бихте искали то да се развива, нали ” казва тя.  “Но наистина ли бихте  желали големите тютюневи предприятия да се разрастват?”

Подобно на рака на белите дробове, въпроса с тютюна също се разнася като проблем на общественото здраве. Когато Съюзът за международен контрол на рака (СМКР) възлага на „Tobacco Free Portfolios” да управляват  глобалната му кампания през март 2015г., Адамс, като любимец на движението против рака, е назначен за председател. Откакто синът й получава диагноза левкемия преди 20 години, принцеса Дина Миред посвещава живота си на подобряването на лечението на рак в Йордания: тя е генерален директор на фондацията на Онкологичен център „Кинг Хюсейн”  в Аман - най-големият в страната.

Когато принцеса Дина се запознава с Кинг, тя се влюбва в нейната история: "Това е човек, който вижда нещо възмутително и решава да вземе мерки сам, като чука по вратите, демонстрира ангажираност и не се отказва". Още повече, тя е усетила необходимостта от форма на контрол над тютюневата индустрия, насочена към предлагането, а не към търсенето . Основно по-бедните страни, където проблемите в общественото здраве са по-слабо осъзнати, са тези, които ще понесат ударите на тютюневата индустрия: СЗО изчислява, че до 2030 година, тези страни ще бъдат 4 от всеки 5 смъртни случая, свързани с тютюнопушене. Причините не са трудни за намиране.

“Откакто в страни като Австралия, САЩ и Канада  регулацията се засилва и цените се вдигат, тютюневите компании влагат допълнителни усилия в Близкия изток и Африка” казва тя. “От Арабската пролет насам ние сме една разтърсена нация и сме идеална цел...”. Те (тютюневите компании) се концетрират върху нашата младеж по един наистина осезаем начин. Днес, една трета от йорданците пушат и делът нараства: броят на бъдещите раковите заболявания, свързани с тютюнопушене, които се сеят сред населението, е прелюдия към една горчива реколта. “И ако инвестираш в тютюн”, добавя тя, “ти ставаш част от тази машина за убиване.”

 

Начело на Global Task Force, Кинг все още има недовършена работа в Австралия. Но тя вече си има помощник. Адвокат Клеър Пейн, работила 11 години в Macquarie Bank, преди да основе инициатива, наречена Банково дело и Финансова клетва: опит да се популяризира сред професионалистите във финансовата индустрия практически кодекс подобен на Хипократовата клетва. Затова когато тя и Кинг се слушат една друга как говорят на конференцията по отговорно инвестиране през ноември 2014 г., те усещат сродна връзка. “Брон постигна повече, отколкото повечето хора постигат за 20 години отговорни инвестиции,” казва Пейн. “Това е повече от работа за нея. Тя действа.” Пейн се присъединява към „Tobacco Free Portfolios” като заема позиция на „главен оперативен директор”, въпреки че "офисът" й се състои от изпразнен вграден гардероб във вила в Синди, която тя дели с дъщеря си.

Управителните съвети вече се изправят срещу двама застъпници - Пейн с нейния корпоративен опит е вероятно по-калената. Докато Кинг е винаги сияeща с оптимизъм, Пейн стене вътрешно, когато се излагат контрааргументи, както прави един бордови директор, който не вижда проблем в тютюна, защото негов чичо е пушил до 95 годишна възраст, да не говорим за познатите хлъзгави заблуди относно тютюнопушенето. “Помня как веднъж един американец ми каза "Нека просто да съм адвокат на дявола...", казва Пейн. “И тогава си помислих: „Наистина ли? Вече не сме ли над това? Освен, ако това не е твоето виждане. В противен случай просто продължаваме от една глупава отправна точка”.” За Пейн, проблемът е прост: въпрос на убеждаване на влиятелните личности да се вслушат в хората. “Австралийското общество приема контрола на тютюна”, казва тя. “Те не искат децата им да пушат. Ако те самите пушат, искат да откажат цигарите. Те искат по-малко хора да умират. Правителствата искат по-добри резултати за здравето. Фондовете трябва да отрязяват това.”

Междувременно Кинг обмисля как да възпроизведе Австралийската система из целия свят. Тя почуква на вратата на "партньорите" й за контакти и запознаства, без да пропуска да провери и най-малката следа. Дните й започват в онкологията в Епуърт Хелткеър, с два листа хартия: графика на пациентите й и списъка й със задачи за „Tobacco Free Portfolios”. Първо идват пациентите, техните познати до болка нужди, техните горчиво познати въпроси .  “‘Колко дълго”, казва Кинг. “Това е всичко, което искат да знаят. „Дъщеря ми се жени. Ще успея ли?” „Дъщеря ми ще ражда през януари. Ще доживея ли да го видя?” „Синът ми се дипломира догодина. Ще мога ли да отида?”

5115

Постоянно й е напомняно, че времето никога не е достатъчно. Затова всяка минута, преди, между и след работата с пациенти, е възможност да говори по телефона, да изпрати имейл или да изтича до централния бизнес район. Нощите постепенно се превръщат в скайп маратони. Една вечер съпругът й влиза с чаша чай и й предлага да си почине. “Бързо, затвори вратата!”, възкликва тя. “Тъкмо ще говоря с Кувейт!”, смее се Кинг: “Той ме погледна все едно си мислеше, „Коя си ти?”. Мислеше си, че съм се побъркала”.

Разрастването на мрежата й също включва и сериозни пътувания. През юли 2015 г. Кинг прави първите си полети до Вашингтон и Ню Йорк. През септември, тя присъства на конференция по принципи на отговорното инвестиране в Лондон и посещава Световната здравна организация в Женева. През ноември пътува за Инстанбул за среща на високо равнище на световните лидери по онкология и се отбива през Лондон за пръв досег с града.

Докато вратите са вече отворени в Австралия, във Великобритания те са само колебливо открехнати. Големите тютюневи корпорации и лондонските търговски банки вървят плътно заедно. Звездният фондов мениджър - Нийл Удфорд прави цяло състояние от тютюневите акции за едноименния си инвестиционен бутик, като обяснява, че клиентите очакват от него да "упражнява инвеститорска преценка", а не "морална преценка". Кинг отбелязва,че “Влиянието на компании като БАТ и Импириал Табако е огромно”.

Кръгла маса с 20  инвестиционни специалиста в офисите на Уайтчапъл от "Principle of Responsible Investment" (Принципи на отговорното инвестиране), неправителствена организация, спонсорирана от ООН, се превръща в експеримент, който отваря очите относно текущите нагласи в централен Лондон .

„Един човек, високопоставен лидер в областа на финансите на Великобритания, беше много труден" - казва Кинг. “Продължаваше да повтаря: "Нашият подход е да се ангажираме с тютюневите компании. Ние се ангажираме с индустрията.’Той много се палеше, а аз просто трябваше да удържа фронта. Накрая казах: „Разбирам, че преговорите с индустрията са полезен инструмент и че е важно, да си добър управител на капитала. Но това е изключение. Преговарянето с тютюневата индустрия е безсмислено. Положителното влияние е невъзможно. Няма и един пример в цялата история на преговорите, който да е водел до по-малко смъртни случаи”.

„Разбира се, за него това беше доста неприятно. Изведнъж изневиделица, един друг човек, който не бях срещала каза: „Забиваме се в дребните дейтайли". Ами голямата картина? Това не е ли индустрия, която убива шест милиона души годишно, а ние сме част от процеса като инвестираме в нея?”

Прекъсването е от Дейвид Коноти-Аулу, който е пристигнал в последния момент без особени очаквания: “Мислих, че това ще е лекция, меляща за вредите от пушенето и за ползите от избягването му.” Сега той е развълнуван. Бивш банкер в Мерил Линч, Коноти-Аулу през последното десетиелетие управлява Redington - консултатска фирма за инвенстиции и управление на риска при пенсионните фондове . Кинг му напомня за популярна бизнес концепция: Голямата рискована дръзка цел, или ГРДЦ,  измислена от Джим Колинс през 1994 година в неговия бестселър по мениджмънт "Създадени вечни". След кръглата маса той става съветник на „Tobacco Free Portfolios” в града, включително и при назначаването на нов представител за Лондон - д-р Рейчъл Мелсъм. “Живеем във време, в което "Постъпи правилно!" все по-често е водещ принцип, а пенсионните фондове, като цяло, искат да постъпват правилно”, казва Коноти-Аулу. “Няма да съм изненадан, ако в близкото бъдеще, няколко големи пенсионни фонда изберат да продадат акциите си, които са по характер зловредни, както е с тютюна.” Сега вече имат един пример.

 

На 28 февруари, след месеци планиране, Кинг каца в Лондон за първата й европейска мисия: 12 дни, 6 страни, 45 срещи с представители на пенсионни фондове, застрахователи, държавни инвестиционни фондове и здравни лидери. Тя гони всяка среща, изпросва си подкрепа навсякъде, където се предлага. Вълнува се, когато нито един човек не й отказва. Вълнува се още повече, когато урежда да прекара една седмица в Париж с приятели -  семейство Де Виен, за които през 1997 г.  работи  като домашна помощница срещу храна и квартира. Тогава, без да може да се стърпи, тя се допитва до кръга от бизнес партньори в Австралия, с кого във Франция би си струвало да се срещне. Главният изпълнител директор на голяма огранизация за мениджмънт на фонодове я свързва с AXA.

Така след тези шест години, след онази среща в кафенето на болницата, Кинг сяда на маса в кафене „Шик” на улица „Фобур” с 44-годишният Силвен Ванстън, отговорящ за инициативи по корпоративнита социална отговорност на компанията. Година по-рано Вастон е изиграл важна роля за прекратяването на инвестициите във въглища за AXA. Но след съгласието му да се срещнат, той размишлява, че това е било първият сигнал срещу един много по-значим убиец. “Тютюнът винаги е бил проблем за здравето, но никога не е бил проблем за инвеститорите”, отбелязва той. “Когато срещнах Бронуин, тя веднага започна да подрежда парченцата от пъзела, които ние не бяхме.”

Според Кинг, уникалният пъзел на беззаконието в тютюневия сектор се състои от четири елемента. Може ли продукта да се използва безопасно? Не: нула е единственият безопасен брой цигари. Може ли инвеститор да повлияе положително на тютюневата индустрия? Не: рисковете са неделими от продукта. Огромен ли е проблемът. Да: СЗО предвижда един милиард смъртни случаи, свързани с тютюнопушенето през 21 век. Има ли договор на ООН? Да: Конвецията на СЗО за контрол на тютюна се стреми да ограничи употребата вече повече от десетилетие. Заключението: Бихте ли създали индустрия, за която вече се знае, че през следващата година ще убие 6 милиона души и ще струва на здравеопразването 2 трилиона евро? Ванстън е шокиран: "Мислех, че съм наясно с тютюневия сектор, но всъщност съм пропуснал важни факти". Той я попитал дали има всичко това, записано на хартия? Кинг извадила информационен  комплект на „Tobacco Free Portfolios” от чантата си. Същата вечер звъннала на Пейн. „Имам добро предчуствие за това”, казала тя.

Същото си мислел и Ванстън. Това е далеч по-голяма сделка от тази с въглищата: четири пъти по-голям размер на инвестициите, водещи до значими финансови загуби. Но новият главен изпълнителен директор на AXA, Буберл, насърчава преустройството на здравния бизнес, твърдейки, че застраховането трябва да се превърне от платец на сметки в помощник на клиентите за един по-здравословен избор на живот, пораждащ по-малко разходи за здравеопазване. И ако AXA иска клиентите й да откажат тютюна, то това едва ли може да се направи по друг начин. Освен това, отбелязва Бурерл, сметките вече не са същите: “Някога ракът на белите дробове значеше бърза смърт. С усъвършенстването на лечението и удължаването на живота, заболяването се е превърнало от смъртоносно към хронично и разходите нарастват лавинообразно. Това е просто уравнение - социалните, медицинските и данъчните последици от пушенето са се влошили значително”.

Ванстън е упълномощен да презентира пред мениджърския екип на Бубър. Кинг, сега обратно в Мелбърн след една въртележка през Женева, Стокхолм, Копенхаген и Осло, помага по електронната си поща. Докато е обратно на работа в Епуърт и подготвя прогнози, консултира пациенти за шансове им да оцелеят, три седмици след тяхната едининствена среща, тя изпраща съобщение до Ванстън, точно преди презентацията му: "Успех с речта ти. Просто си представи, че всеки един онколог и пациент, страдащ от употребата на тютюн, стои до теб”. Всъщност на неговия главен оперативен директор не му трябва много убеждаване.  “Вземането на решения отнема много време, когато те са неясни”, казва Буберл. “При тютюна няма неясноти.”

 

Нито пък, трябва да се отбележи, има някаква неяснота по отношение на парите, които прави тютюневата индустрия . Това е бизнес с голям паричен поток и ниска волативност - класически пример на предпочитани сигурни акции във време, в което такива са оскъдни. Въпреки това, индустрията упражнява такова мрачно влияние - нещо което се подчертава от профила на пушачите, насочен все повече към бедните, младите и ,откровено, тъмнокожите.

Това е проблем с такъв мащаб, че от време на време Кинг се обезсърчава, макар не за дълго. "Аз съм оптимист", казва тя. “Някои хора, с които се срещам, не са убедени от аргументите. Други пък казват „О, малко е рано” или „Ще се свържеш ли с нас, като имаш повече информация?” Но аз съм наблюдавала буквално десетки хора да преминат от позиция на начална съпротива към мнението, че нашата позията е разумна, до пълна убеденост и обаждане няколко месеца по-късно с въпроса „Мога ли да направя нещо?” Никога не възприемам "не" като "никога"; Това, което чувам е „все още не”.” След AXA, тя има срещи с редица европейски финансови институции: един държавен инвестиционен фонд вече е разпродал акциите си в тютюневия сектор, въпреки, че все още не е оповестил своето решение. Графикът с пътуванията на Кинг за останалата част от годината изглежда безпощаден и тя е решена да се откаже от съня си заради него. „Но ако знаех, каквото знам, и не направех нищо”, казва тя, "нямаше да мога да заспя изобщо”.

 

Снимки: Meredith O'Shea / The Guardian; Cameron Spencer/Getty Images

Как тютюневата индустрия влияе в политиката и обществото обсъдиха журналисти и експерти

Законови мерки за по-ефективно намаляване на нивото на пушене у нас и незаконни практики и начини за влияние на тютюневата индустрия обсъдиха експерти и журналисти по време на двудневна работилница в гр. Кюстендил, организирана от Коалицията за живот без тютюнев дим и фондация „БлуЛинк“. 

pa070190Предложение за изменение на Чл. 35 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия за постигане на пълна забрана на рекламата, промоцията и спонсорството на тютюневите изделия представиха експертите от Коалицията за живот без тютюнев дим. "Формите на външна реклама влияят на младежите и увеличават шанса те да пропушат", коментира идеята д-р Маша Гавраилова, член на УС на Коалицията, позовавайки се на данни от изследване, проведено в Испания. Според експерта, много важен е текстът за забрана на спонсорството от страна на тютюневата индустрия, тъй като това увеличава влиянието й и на практика е вид реклама. „Не подкрепям идеята тютюневата индустрия да спонсорира например образователни кампании за вредите от тютюнопушенето сред младежите. Какво значи това – че до 18-годишна възраст им разясняват вредите, а веднага след това вече ги канят като клиенти?“, мотивира идеята д-р Гавраилова.

Според експертите на Коалицията са необходими и промени в Закона за здравето, за да се постигне по-ефективен контрол върху спазването на забраната за пушене на обществени места. Според данни от електронната платформа за подаване на граждански сигнали, създадена от сдружение „България без дим“, нарушения на забраната има в цялата страна. „До този момент в платформата има подадени около 8200 сигнала“, допълва Маша Гавраилова.

„Журналистическата работилница неслучайно се провежда в Кюстендил като община, която е пример за успешна политика на местно ниво в налагането на здравословна обществена среда без дим“, разясни д-р Павел Антонов, управляващ редактор на фондация „БлуЛинк“. Когато забраната за тютюнопушене е отменена на национално ниво, общинският съвет в Кюстендил издава наредба, според която мярката остава на територията на общината. „Почти всеки ден виждаме резултата от тютюневата агресия; не мога да си обясня какво е удовлетворението от това да продаваш отрова“, заяви с огорчение кметът на Кюстендил Петър Паунов.

Като пример за нарушаване на Закона за тютюна, Десислава Николова, журналист от в. „Капитал“, даде „яростна“ кампания от 2010 г., когато в музикални клипове и жълтата преса се показват известни личности, които пушат, като се демонстрира марката на цигарите. Николова представи пред останалите присъстващи журналисти свое проучване за заобикалянето на законодателството за забрана и промоция на тютюневи изделия. Връзката между тютюневата индустрия и организираната престъпност беше разгледана от Тихомир Безлов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията, а журналистът Димитър Стоянов представи контрабандата като бизнес модел и разследвания по темата на сайта за раследваща журналистика „Бивол.бг“

Контрабандата не може да съществува без участието на митниците, а у нас липсва воля за прекратяването на тази практика, заяви Бойко Атанасов, следовател в Софийска градска прокуратура: „Това, което виждам е, че има воля нещата да си продължат по този начин и да обслужват една и съща политико-икономическа върхушка, една част от която живее в сивата икономика и една част функционира политически“. Според Бойко Атанасов за да има успешна борба с контрабандата, трябва да бъде създадена специализирана служба, която да е равно отдалечена от изпълнителната власт и политическите партии, а кадрите в нея да са подбрани не според това кой на кого е приятел, а дали се поддават на корупция. „Ако заработи една такава независима служба с определения оперативен потенциал – опит, който дава резултати в Румъния, ще бъде пресечена до голяма степен контрабандата, тя просто ще умре“, убеден е Атанасов.

pa070147 0„Мотивирани сме да продължаваме да работим за излагане на действията и влиянието на тютюневата индустрия, тъй като хората не осъзнават, че стават жертва на една машина, чиято единствена цел е да печели пари“, заяви д-р Гергана Гешанова, председател на УС на Коалицията за живот без тютюнев дим. Експертът припомни, че всяка година в Европа 700 000 души умират в следствие на тютюнопушене и би трябвало страната ни да се стреми към политиките на държави като Ирландия, Норвегия и Шотландия, където вече се говори за т. нар. „край на играта“ – свеждане на броя на пушачите до минимален процент от населението. Според д-р Гешанова сред големите проблеми у нас е липсата на целенасочени и работещи политики за превенция. „Ако един лекар, независимо в коя област, не работи за превенцията, неизменно губи“, допълва още тя.

16900114 10211560561637317_1149231110_n

Сигнал по телефона 

Сигнали по телефонаНа телефон 0700 20 009 от цялата страна можете да подадете сигнали за нарушения, свързани с нарушения на действащата забрана за тютюнопушене.

Подайте e-сигнал 

sample imageЕлектронна форма за подаване на сигнали за установени нарушения на действащата забрана за тютюнопушене чрез платформата за граждански контрол. Към формата...

Контакти 

Колицията за живот без тютюнев дим 
тел. 0882 374000, д-р Гергана Гешанова,
координатор на коалицията,
ел. поща: ggeshanova<at>gmail.com
бул. “Сливница” 257, ет.3,
София 1202